РЕШЕНИЕ

13114
София, 22.10.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ТОДОРОВ
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретар Маринела Цветанова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаСТЕЛА ДИНЧЕВА
по адм. дело 6839/2020. Document Link Icon




Производство по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Производството е образувано по жалба на Р. Абдулова от [населено място] следовател в следствения отдел при Софийска градска прокуратура против решение по точка 3 от протокол № 18 от заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС) проведено на 27.05.2020 год., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ и е наложено дисциплинарно наказание „забележка” за допуснато от нея дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ във връзка с чл. 5.5, чл. 5.6, чл. 5.7, чл. 5.8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ). Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т.1, т.3 и т.4 от АПК.
Ответникът по жалбата Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет чрез юрисконсулт М. Атанасова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки.
Заинтересованата страна административен ръководител градски прокурор на Софийска градска прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323 от ЗСВ, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на дисциплинарнонаказващия акт съгласно чл. 168 от АПК е основателна.
Дисциплинарното производство е образувано по предложение от 26.07.2019 год. на административния ръководител градски прокурор на Софийска градска прокуратура за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ на Р. Абдулова – следовател в следствения отдел при Софийска градска прокуратура, в което са изнесени обстоятелства за извършено действие изразяващо се в употреба на алкохол през работно време, което е довело до компрометиране на честта на магистрата в професията и обществото като според предложението деянието е системно и доказано противоправно, с които е нарушила правилата въведени с КЕБПМ (по чл. 5.5, чл. 5.6, чл. 5.7, чл. 5.8) и е накърнила престижа на съдебната власт – дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ.
С решение от протокол № 25 от 29.07.2019 год. на основание чл. 316, ал. 1 от ЗСВ Висшият съдебен съвет е образувал дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Р. Абдулова по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ като на основание чл. 316, ал. 3 от ЗСВ е определил чрез жребий от членовете си дисциплинарен състав. За изясняване на фактите и обстоятелствата относно твърдяните нарушения дисциплинарният състав е провел две заседания, в които е разпитал свидетелите И. Танчев, Е. Динева, Й. Дикова и С. Бабакарова. Събрани са и писмени доказателства във връзка с подлежащите на установяване факти.
Дисциплинарно привлеченият следовател е поддържал становище, че констатираните състояния възприети от свидетелите като неадекватни са били следствие от медикаментозно лечение на заболявания описани в представената медицинска документация представляваща епикризи и съпътстващи терапии.
С решение № ВСС - 3778/08.04.2020 год. по ДД № 8/2019 год. дисциплинарният състав е приел, че Р. Абдулова следовател в следствения отдел при Софийска градска прокуратура с действията си (съзнателно привеждане в нетрезво състояние, вследствие употреба на алкохол, изразяващо се в излъчване на мирис на алкохол, завален говор, треперещи ръце, отпуснатост на тялото, залитане, падане, подпиране, на 26.06.2019 год. и на 17.08.2018 год.) е уронила престижа на съдебната власт, включително е нарушила принципа за благоприличие в приложенията му по чл. 5.5, чл. 5.6, чл. 5.7, чл. 5.8 от КЕПБМ – дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ, поради което е предложил на Висшия съдебен съвет да ѝ наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ „забележка”. Приел е за установено, че следовател Абдулова е допуснала да бъде на работното си място в нетрезво състояние вследствие употреба на алкохол съзнавайки, че нарушава КЕПБМ и Правилника за вътрешния трудов ред в СГП утвърден със заповед на административния ръководител на СГП.
В проведено на 27.05.2019 год. заседание ПК на Висшия съдебен съвет е обсъдила решението на дисциплинарния състав без да е изслушана следовател Абдулова, тъй като въпреки че е било редовно уведомено, привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не се е явило. В последвалото тайно гласуване предложеното от дисциплинарния състав наказание „забележка” е получило подкрепа от 9 гласа „за“; 0 гласа „против“ и ПК на ВСС е наложила на Абдулова дисциплинарното наказание като е приела, че с поведението си следователката виновно е нарушила чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ във връзка с чл. 5.5, чл. 5.6, чл. 5.7, чл. 5.8 от КЕПБМ.
Издаденото решение по точка 3 от протокол № 18 от заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС) проведено на 27.05.2020 год. е взето от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, при наличие на необходимия кворум и с изискуемото мнозинство. Спазена е предвидената в закона писмена форма за валидност.
Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че наложеното с оспореното решение на ПК на ВСС дисциплинарно наказание „забележка“ е постановено в противоречие със закона, тъй като в проведеното дисциплинарно производство не е установено и доказано по надлежен ред извършеното от Абдулова деяние и не е установена причинна връзка между противоправния резултат и личното поведение на магистрата.
Твърдяното от дисциплинарнонаказващият орган по делото (при всеки един от двата случая приети за безспорно установени от дисциплинарния състав) състояние на следовател Абдулова – нетрезво състояние вследствие употреба на алкохол в работно време и след изтичането му, на работното място, в рамките на сградата, както и на двора и изхода, е базирано изцяло на гласните доказателства на свидетели, което обаче не доказва по безспорен и категоричен начин твърдените от административния ръководител на СГП нарушения. Свидетелите твърдят, че са виждали следовател Абдулова в неадекватно състояние, което според тях е възможно да е в следствие употребата на алкохол, но не е доказано по надлежен ред. По делото липсва каквато и да било медицинска документация доказваща употребата на алкохол от страна на следовател Абдулова. Субективните възприятия на свидетелите не са достатъчни да обусловят извод за употреба на забранени субстанции. Административният орган не е извършил анализ на представената от лицето медицинска документация във връзка с твърдения „световъртеж от централен произход“, а е извел своя извод само въз основа на свидетелските показания. Цялостния анализ на събраните по преписката данни показва, че изводът на административния орган относно нетрезвото състояние на следовател Абдулова не почива на преки доказателства, а само на косвени, което не е достатъчно да обуслови извършването на дисциплинарно нарушение.
Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна наличието на деяние - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т.е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца – умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата.
Такива съображения не са изложени в нито един от актовете на ПК на ВСС. Липсват мотиви, както в решението на дисциплинарния състав на ВСС, така и в решението на ПК на ВСС, от които да става ясно как нарушенията, за които на Абдулова е наложено дисциплинарно наказание са доказани по категоричен начин. Липсата на мотиви относно това каква вреда е причинена от поведение на Абдулова и как тази вреда е установена по безспорен начин, представлява процесуално нарушение по смисъла на АПК.
Предвид гореизложените фактически и правни съображения Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че оспореното решение е прието при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са повлияли върху материалноправната му законосъобразност и са причинили несъответствие с целта на носената от магистратите дисциплинарна отговорност. Подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена, като оспореното решение бъде отменено.
С т.1 от тълкувателно решение № 7 / 30.06.2017 г. по тълкувателно дело № 7 / 2015 г. ОСС от I и II колегия на ВАС прие, че решението на ВСС, с което се налага дисциплинарно наказание носи белезите на административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК и поради това предмета на контрол за законосъобразност обхваща всички основания по чл. 146, т.1-5 от АПК. Проверката е по същество и независимо от порока, от който страда този акт и води до отмяната му. Единствено в хипотезата на чл. 313, ал.2 от ЗСВ решението се отменя без да се разглежда спора по същество, но дори и при нея отмяната на решението на дисциплинарно наказващия орган не води до връщането му за ново разглеждане. Според тълкувателното решение правомощията на съставите на Върховния административен съд са ограничени само и единствено до отмяна на акта на ВСС и не допускат връщане на преписката на дисциплинарно наказващия орган с цел отстраняване на допуснатите от него административнопроизводствени нарушения и повторно произнасяне, като по този начин се дерогира чл. 173 от АПК. Законодателят утвърждава принципа за еднократност в упражняването на дисциплинарната компетентност от Висшия съдебен съвет. Именно с оглед на този принцип съдът няма правомощието да върне преписката на ВСС за да упражни последният своята компетентност повторно.
Предвид изхода на спора в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от жалбоподателката разноски в размер на 10,00 лева за държавна такса. Не следва да бъде уважено искането за заплащане на адвокатския хонорар, тъй като не е доказано по размер - в приложения по делото договор за правна защита и съдействие без номер от 01.07.2020 г. на л. 147 от делото, не е посочено, че реално е заплатена уговорената сума на адвоката, както и какъв е бил начинът на плащане. Тук следва да се посочи и т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, където е прието, че вписаното в договора за правна помощ и съдействие плащане на възнаграждението в брой има характера на разписка удостоверяваща този факт.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение



РЕШИ:



ОТМЕНЯ по жалба на Р. Абдулова от [населено място] решение по точка 3 от протокол № 18 от заседание на Висшия съдебен съвет проведено на 27.05.2020 год., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ и е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.

ОСЪЖДА Висшият съдебен съвет да заплати на Р. Абдулова от [населено място] разноски по делото в размер на 10,00 (десет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.